Историята на белота: от швейцарския Яс до българските маси

6 октомври 2026 г.

Белотът е най-популярната игра на карти в България. Играе се в кафенета, на почивка с приятели, по семейни празници, а от години – и онлайн. Малцина обаче знаят откъде идва играта и как е стигнала до нас. Историята ѝ минава през Швейцария, Нидерландия и Франция, а роднини на белота се играят и днес от Хърватия до Саудитска Арабия.

Корените: семейството на игрите „Яс“

Белотът принадлежи към голямо семейство игри, което картоиграчите наричат семейството на „Яс“ (Jass). Най-старата и известна игра от него е швейцарският Яс, който се споменава още в края на XVIII век и до днес се смята за национална игра на Швейцария.

Отличителната черта на това семейство е необичайната сила на картите в коза: валето и деветката от козовата боя са най-силните карти в играта – по-силни дори от асото. Точно това правило, което изненадва всеки начинаещ, белотът е наследил директно от своите предшественици.

През XIX век близки варианти се разпространяват в Нидерландия (Клаверяс, Klaverjas), Германия и Австро-Унгария (Клаберяс, Klaberjass). Те се играят с тесте от 32 карти – от седмица до асо – точно като днешния белот.

Раждането на белота във Франция

Играта под името белот (belote) се появява във Франция в началото на XX век и бързо се превръща в една от най-обичаните игри във френските кафенета. През 20-те и 30-те години на миналия век белотът вече е истинска национална страст там.

Произходът на самото име не е напълно изяснен. Най-известната легенда разказва за господин Белот, който уж е измислил или популяризирал играта, но исторически доказателства за това няма. Сигурно е едно: думата „белот“ влиза и в самата игра – така се нарича комбинацията от поп и дама от козовата боя, която носи 20 точки.

Пътят до България

Белотът достига до Балканите през първата половина на XX век и в България намира своя втори дом. Тук играта развива собствен вариант, който днес наричаме български белот:

  • играят четирима души в два отбора, като партньорите седят един срещу друг;
  • всеки играч получава 8 карти – първо 5, а след наддаването още 3;
  • в наддаването освен четирите бои участват „Без коз“ и „Всички коз“, а противниците могат да кажат „Контра“ и „Реконтра“;
  • играта продължава, докато единият отбор събере 151 точки.

За няколко поколения белотът се превръща в неразделна част от българския бит. Изрази като „вътре си“, „валат“ и „белот“ се знаят дори от хора, които рядко хващат карти.

Роднините на белота по света

Днес белотът и неговите роднини се играят в много страни, всяка със свои правила:

  • Франция – класическият белот (belote) и вариантът „белот контре“ (belote contrée);
  • Хърватия и Сърбия – бела (bela), която често се играе от трима души;
  • Армения – блот, известен и като „базар блот“;
  • Саудитска Арабия – балут (baloot), една от най-популярните игри на карти в страната;
  • Нидерландия – клаверяс, прекият „братовчед“ на белота;
  • Швейцария – Яс, най-старият член на семейството.

Ако играеш някой от тези варианти, бързо ще разпознаеш общото: силните вале и деветка в коза, анонсите за поредни карти и духа на играта по двойки.

Белотът днес

Повече от сто години след появата си белотът продължава да събира хора около масата – вече и виртуалната. Онлайн играта запазва всичко, което прави белота специален: партньорството, тактиката и вълнението от всяко раздаване, а добавя възможността да играеш по всяко време и срещу играчи от цялата страна.

В Play Belot можеш да изиграеш бърза игра, да седнеш на маса със залог или да се включиш в турнир – точно по правилата на българския белот, които познаваш.

Обратно към блога